Всеки сезон е предизвикателство пред оцеляването и продължението на рода на мечките.

С пролетното затопляне подкожните запаси на кафявата мечка са на привършване и те започват да усещат глад. Първите растения са поникнали и е време за измъкване от бърлогата, макар още да е студено, дори и прехвърча снежец. Убежището е уютно и още седмица-две нощуват в него. През април има само миналогодишни ябълки, шипки и мравки, и се налага да се потича, за да се осигури храна. През май е топло, приятно и има повече за ядене. Туристите обаче тръгват из планината и мечките трябва да изчезват. Тогава си устройват временни лежанки, постлани или покрити с клонки.

С настъпващото лято, през юни започва сватбуването. През август идва времето на боровинките, малините и другите горски плодове и мечките могат да се наядат до насита. Гората е рай за тях, ...ако хората не ги изпреварят и не оберат всичко.

На есен кафявата мечка тежи повече от всякога, а все още има доста плодове. Едва през октомври, когато храната намалява, мечките обикалят повечко. Когато завали сняг, започват да търсят място да легнат и заспят.