Вторник, Ноември 21, 2017
   
Текст

Как да живеем с мечки? - Увеличили ли са се мечките и щетите в Родопите или хората се нуждаят от образоване и предпазни мерки?

 

Подписка за предприемане на решителни мерки срещу заплахата от мечки, подкрепана от 1682 души от община Баните, област Смолян бе внесена в понеделник в министерствата на земеделието и храните и на околната среда. Намеренията на инициаторите са да изпратят писма и до премиера Бойко Борисов и до председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Иска се намаляване на популацията защото „населението намалява стремглаво, а мечките се увеличават все повече”.

В отговор на представените становища на жители на община Баните, експерти от Фондация „Информация и природозащита” и от Сдружение за дивата природа „Балкани” припомнят, че:

Кафявата мечка е най-големият див бозайник-хищник, който населява нашите земи. Обитава тук милион години преди да се появят първите хора. Предците ни са живели хиляди години с мечките и другите диви животни в крехко, но устойчиво равновесие. Съжителствали са при взаимен респект, подялба на територията и спазване на дистанция. Хората умеели да пазят стадата си във високата планина с опитни пастири и кучета. Добре разпознавали проблемните животни и ценели ловците, способни да намерят и отстранят точно пакостливата мечка.

Страната ни е задължена да опазва вида и неговите местообитания според изискванията на международни директиви, договора с Европейския съюз и националното ни законодателство.

Неоснователни са твърденията за драстично увеличение на броя на кафявите мечки в средните Родопи, както и за случайте на щети и инциденти. Оплакванията най-вероятно се дължат на създала се паника, социално недоволство и липса на вярна информация. Данните от мониторинга на вида, проведен през миналата година, показаха, че няма увеличение на популацията нито в Родопите, нито в страната като цяло.

Какво наруши равновесието?

Интензивният дърводобив и събиране на билки, гъби и горски плодове, както и ловът увеличават безпокойството и ограничават хранителните ресурси за мечките. Това е причина и за по-чести срещи на хора с тях. Все по-масово се примамва дива свиня с голямо количество зърнени фуражи на ловни чакала. Това привлича и мечките и създава опасност от злополуки.

Навлизане в мечите местообитания и унищожаването им чрез застрояване, влошаване на качествата им със сечи, редовното безпокойство, както и неадекватни и ненавременни действия спрямо проблемни мечки водят до увеличаване на щетите и риск от злополуки. Източници на “лесна храна” като сметища, подхранване и други създават потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани и за двете страни инциденти. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на мечки и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда и винаги добре затворени врати.

В опровержение на безпочвените слухове за мечки, койт се разселват от Ловния резерват "Кормисош” към Смолянско уточняваме, че в България никой не е пренасял и разселвал мечки от средата на 80те години насам, а времето което е минало от тогава надвишава средната продължителност на живота на мечките в дивата природа. Това говори, че не е възможно да се срещат кафяви мечки в дивата природа, които са пребивавали в Кормисош. Не са внасяни животни и от чужбина. От 1998 г. всички мечки във вивариума в Карамуш (част от ловно стопанство "Кормисош") са маркирани с електронни микрочипове и единствените, които са напускали вивариума са след подписан смъртен акт.

Ако хората научат за мечките поне толкова, колкото те знаят за нас и обръщат внимание какво «им казват мечките», могат да си спестят много неприятности.

Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Южна Европа е била пренаселена от дълбока древност. Човекът ги е преследвал в продължение на хиляди години и те са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува от далеч и се отдалечава спокойно, без паника. В повечето случаи, дори когато необмислените действия на хората нарушават правилата на добрите взаимоотношения, мечката се показва „по-умна”. Мечка-майка с малки, например винаги ще предпочете да се отдалечи.

Най-чести са случаите на нападение на мечки върху хора по повод силно раздразнение, раняване, преследване. Неволното или нарочно проникване в бърлоги, гонене с кучета, стрелба дават на мечката сигнал за атака. Най-много злополуки в България са регистрирани с мечки, ранени по време на лов за други животни.

Как да се предпазим?

У нас има случай на мечки, които нанасят щети на селското стопанство, животновъдството и пчеларството. Обичайно те разрушават кошери, чупят клони на дървета в овощни градини, похищават слаби и болни домашни животни, навлизат в селища, за да се хранят от сметищата. Мечка, чието поведение излиза извън нормалното за вида, т.е. вместо да избягва човека се приближава опасно близко и често, с което представлява заплаха за него и собствеността му се нарича «проблемна».

Трябва да избягваме отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка или да взимаме специални охранителни мерки. Инак не е основателно да обвиняваме дивите животни в човешки постъпки – умисъл, кражба, престъпление, убийство. За мечките всяка достъпна храна в обсега им на действие е добра, а човешките правила и закони са непонятни в техния свят.

Храненето на малки мечета, особено в близост до населени места, също е опасно. Те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети и ще пострадат по-късно.

Добър подход за предотвратяването на щети е и създаването на естествена хранителна база за мечката, като се засаждат горскоплодни видове - малина, ябълка, дива круша, офика, джанка и др. Малки петна от горскоплодни видове, далеч от населените места, осигуряват повече естествена храна за мечките през активния период и намаляват необходимостта от приближаване до хората в търсенето на храна.

На много места у нас животните се скитат свободно из планините с месеци. Когато се отглеждат така, рискът от болести и изгубване, както и от нападение на хищници е много висок, особено за малки агнета, телета и кончета, в близост до гори или по обрасли с храсти пасища. Щетите от мечки могат да бъдат намалени до минимум като се използват пастири и специални породи обучени кучета за охрана на стадата и се поставят електрифицирани огради.

Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат много по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места. Предотвратяват неконтролираното движение на животните. Могат да се захранват с обикновени дванайсет волтови батерии, например автомобилни акумулатори, които лесно се презареждат. Могат да бъдат комбинирани с използване на слънчеви панели, ако липсва друг източник на електроенергия.

В България съществува механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини, който дава възможност за пълна компенсация. Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство, в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.

Този, които подава жалбата трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото, разрешително или договор за ползване на пашата в съответното място. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки по опазване, съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Съществуват и възможности за финансово подпомагане на стопаните, които искат да взимат превантивни мерки и предпазват стоката си с електрически огради и др. Без въвеждането им стопаните не могат да кандидатстват за европейски субсидии за развитие на животновъдство, пчеларство и др.

Правят ли нещо отговорните институции и организации, за да намалят напрежението и помогнат на местните хора?

През тази година – в активния сезон за кафявата мечка, от март до ноември, в смолянско за установени общо 27 щети над домашни животни и земеделски стопанства (От Град Лъки до Доспат) – за сравнение през миналата година те бяха 79.

Няколко от издадените разрешителните за отстрел на кафява мечка (за ДГС Смилян, ДГС Хвойна и община Баните) още не са са реализирали и вероятно няма да бъдат до края на годината, защото не са идентифицирани проблемни екземпляри до този момент.

През последните две години Министерството на околната среда и водите, в сътрудничество със СДП “Балкани” и с финансовата подкрепа на Програмата на Европейската комисия Лайф + приложиха поредица от превантивни мерки за опазване стопанствата на местните общности в Родопите . Раздадени бяха 89 електрифицирани огради на стопани с регистрирани щети от мечки или в райони с инциденти. Закупено е оборудване за проследяване на популацията. Осигурени са пушки с упойващи патрони за имобилизиране на животни при проблемни ситуации с кафяви мечки. Монтирани са 20 информационни указателни и предупредителни табла на възлови места в региона; набавено е специализирано оборудване (GPS устройства, бинокли, уреди за нощно виждане, радиостанции, компаси и др.) за контролните органи, включително за спешния екип в Смолян. На общините са дадени инструкции за обезопасяване на сметища и контейнери за отпадъци.

Двама служители бяха наети към Районната инспекция по околна среда и води в Смолян, за да работят като спешен екип за реакция при проблеми с кафява мечка. Екипът е проверил всички подадени сигнали за нападения от мечки. За съжаление са установени няколко случая на невярна информация – приписват се на мечки селскостопански загуби от друго естество. Установени са и случаи на искане за компенсации на щети от стопани, на които са предоставени електрически огради, но те не са смeтнали за необходимо да ги монтират. Всички установени щети от кафява мечка през тази и миналата година са изплатени на 100%. В смолянския РИОСВ работи най-ефективната система за обработване и изплащане в страната.

Националната комисия за кафявата мечка определи 17 броя за отстрел през 2011 г. за страната, като от тях 7 броя са само за Смолянски  регион. За сравнение - през миналата, 2010 г., въпреки големия брой жалби и сигнали в Смолянския регион, все пак не бяха реализирани разрешителни за отстрел на 3 мечки за региона.

Всички институции и организации в района имат отговорност за добруването на хората – не се прави достатъчно за информирането им. Местните власти, образователната система, читалища, бизнес и неправителствени организации, всички образовани професионалисти трябва да дадат принос за разпространение на вярна и полезна информация: за навиците и поведението на вида, превантивни мерки за предпазване, правила за поведение в дивата природа, механизъм за компенсиране на щети, популяризиране на спешния екип и телефоните за връзка с тях. Особено важни са информирането и подготовката от март до юли, когато животните са най-активни в набавянето на храна след дългия зимен сън.

Имаме ли полза от мечките?

Местните общности могат да извличат ползи от богата и запазена природа, населявана от кафявата мечка. Сред неповторимия свят на мечите местообитания у нас могат да се предлагат атрактивни екотуристически продукти за наблюдение на вида. Присъствието на мечки в един район може значително да покачи интереса на туристите, които искат да научат за тяхното поведение и начина им на живот, да се запознаят с любопитни и полезни растения и животни в техните местообитания. Вълнуващите преживяванията ще ги накарат да се върнат и да доведат и други. Районите с мечки привличат повече местни и чуждестранни туристи, което създава възможности за поминък за местните общности. На световния туристически пазар този тип специализирани услуги са сред най-скъпо платените и са все по-търсени.

Страни като съседна Румъния, Финландия и други печелят популярност и добри приходи със специализирани туристически услуги, базирани на запазената природа и кафявите мечки. България има уникалното предимство, че дава възможност и за «срещи» на живо в Парка за танцуващи мечки край Белица и с това може да бъде още по-привлекателна дестинация за «мечешки туризъм».

В Източните Родопи вече има добри примери на продукти, които включват посещение на пещера – някогашно убежище на пещерна мечка, живяла преди 14 000 години. Предлага се и наблюдение на кафява мечка от специално изградено укритие, както и гледане на заснети от фотокапан мечки и други диви животни.

При инциденти и проблеми позвънете на Спешния екип в Смолян на:

0885 590 060 или 0887 500 739

За повече информация: www.brownbearbg.info

и Алексанрър Дуцов, Сдружение за дивата природа „Балкани” тел: 963 14 70 или Светлана Аладжем, Фондация „Информация и природозащита”: тел: 872 14 83

Фото галерия

Видео галерия