В миналото почти целият Стар континент е бил населяван от мечки. Днес България, наред с Русия, Румъния, Швеция и Финландия, е от малкото страни в Европа със съществена и стабилна популация от кафяви мечки. По неофициални данни в Рило-Родопския масив (България и североизточна Гърция) има около 550 мечки, а в Стара планина са около 200.

Популацията на кафявата мечка е разпространена основно в планинските области – централна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западни Родопи. Обособени са две почти изолирани, заради магистралите и пътищата, субпопулации – Старопланинска и Рило-родопска.

Напоследък ловците и горските стопанства съобщават за увеличение числеността на мечките в страната и особено в Родопите. Природозащитните и научни среди сочат далеч по-малък брой. Разминаването се дължи главно на факта, че едно животно може да бъде „преброено“ на няколко места, поради големите територии, които обитава.

Нормалният естествен прираст от около 200 мечета на година изчезва някъде, тъй като популацията остава почти непроменена през последните 25 години. Специалистите си обясняват това със слабия контрол и ширещото се бракониерство у нас.

Най едрият сухоземен хищник у нас се нуждае от големи неразпокъсани и богати на храна местообитания. Индивидуалната територия, обитавана от всеки възрастен мъжки, включва териториите на няколко възрастни женски, а понякога при наличие на повече храна се застъпва с териториите и на други мъжки. Понякога, макар и рядко, при богата „трапеза” (узрели боровинки, дренки, сливови градини или царевични ниви) могат да се струпат по няколко мечки, за да се хранят без съперничество.