Важен елемент от общуването е и маркирането на собствена територия и мечките отделят много време и усилия за знаци и следи. Поставят белези, допълнени от мирисни следи от урина по стволовете на дънери, които се отличават – самотни големи дървета, необичайни по форма пънове, „оставят” и изпражнения на пътеките. Така показват ясно и обявяват на всеослушание: „Това е моя територия! Който стъпи тук ще трябва да се съобразява с мен. ”Маркирането „огражда дома”, в който намират храна, убежища и партньори. Това дава знак на слабите или неуверени, да търсят други обитания и опасността две мечки да се сблъскат намалява.