Кафявата мечка е един от най-интелигентните бозайници. Пространствено се ориентира по-добре, дори от човека. Притежава изключителна памет и проявява съобразителност и изобретателност. Помни всички източници на храна из обширната си територия. Ловко използва клонки, пръчки и други предмети, когато си устройва бърлога, защитава се или си набавя храна. Стотици пътеки биват пребродени, докато си намери тихи и потайни кътчета в гората, над които не вие леден вятър и не шиба дъжд и сняг.

Мечките имат удивителна способност да трупат жизнен опит. Те извличат поука и от срещите си с човека – лаят на овчарски кучета и болезнените им ухапвания, ловджийските сачми, зашеметяващата болка и конвулсиите в стомаха от отровата оставят трайни следи в съзнанието им и те се научават да се пазят.

Мечката няма съперник по мощ в нашата дива природа и затова живее сама, като старателно избягва себеподобните и съперниците си. Сблъсъците с други хищници или едри животни са редки, главно при съперничество за плячка или територия.

Мечката търси спокойствие. Игриви и дружелюбни в ранна възраст, мечетата постепенно се дистанцират от майката и едно от друго. След третата година, всяко търси да заеме собствена територия и започва сравнително самотен живот. Преди това женската учи малките си близо две години как да оцеляват, кои треви и плодове са ядливи, къде са добрите малинажи, кога зреят боровинките и в кои гъсталаци и бърлоги да търсят убежище.

Има многобройни свидетелства за емоции у мечките. След застрелване на мечка пред очите на малките й, те плачат и страдат седмици наред. При загуба на малко тъгата на майката е като човешката.