Общуването с мечките е развивало въображението на народа ни и е дало израз във фолклора. Огромна и силна, според вярванията, мечката е способна да дари със здраве болни и немощни. Затова при посещения на мечкадари по селата, болните са лягали на земята, „за да ги гази мечка за здраве”. Космите й пък, според поверията, били лек срещу уплах. С тях прекадявали пострадалите, за да се успокоят след страшна случка. Изразът „Мечка страх, мене не!“ е заклинание за смелост. Има много народни поговорки, които показват връзката с дивия звяр: „Гладна мечка хоро не играе“, „Яде като мечка, работи като буболечка“, „Мечешка услуга“, „Който го е страх от мечка – да не ходи в гората“, „Когато мечката не ти гази ръжта, не я закачай!“.

Съвременният човек запазва духовна близост с мечката, създадена през вековете. Приказките на много народи са населени с този спокоен, добродушен, мъдър и често очовечаван герой. Децата ни си играят и заспиват с мечета. Нагласите на повечето българи, дори и тези, които живеят в близост до местообитанията на вида, са цялостно положителни. Местните хора се страхуват, което е естествено и правилно, за да се съхрани взаимният респект между човека и мечката, но не смятат, че мечките трябва да бъдат убивани.