Древните българи са избягвали безпричинно да убиват мечка и да я ползват за храна. Сведения от 12–ти век говорят, че не е редно кожа от мечка да служи за дреха и завивка. Преследвали са само стръвниците, но и тогава ловецът спазвал поредица от ритуали за оправдаване на постъпката си. В много поверия се смята, че убитият от мечка е наказан справедливо.

Стара традиция е да се обръщаме към нея с ласкави имена, израз на уважение и роднинство – баба Меца, Медун, Мецана и др. Според старите славянски вярвания мечката е по-силна от дявола и там, където тя стъпи, злите сили бягат.

Мечката е почитана от почти всички древни народи като господар на горите, пратеник на върховния владетел на природата и справедлив съдия. Не случайно три столици в Европа – Берлин, Берн и Мадрид имат за свой герб мечката, а името на Берлин произлиза от “бер” - мечка на немски.