Малките общини и села, особено в районите с най-голяма плътност на мечки, нямат заградени сметища или съществуващите са нерегламентирани. Сметищата привличат с „лесната храна” и мечките започват да свързват миризмата на хора с положително преживяване. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена! Това създава опасност от пряк контакт с човека и нежелани и за двете страни срещи.
Ето защо трябва да се спре изхвърлянето на храни, хранителни отпадъци и трупове на умрели животни извън определените места. Складирането на отпадъци или изграждането на неохраняеми сметища в мечи местообитания е рисково и може да доведе до неприятни последици.
