На 25 март се чества Благовещение - един от големите християнски празници от Великдeнския празничен цикъл. Народът ни нарича този ден Благовец и го свързва с възраждането на природата. Според старо поверие на Благовец идва пролетта. Мечките се размърдват в гората, слизат до реката да се окъпят и се вярва, че след тях водата става лековита.

След Благовец, от март до юли, е особено важно за местните хора в районите, обитавани от кафява мечка, да знаят, че след дългия зимен сън, животните са най-активни в набавянето на храна. Всяка пролет у нас има случаи на мечки, които нанасят щети на кошери, овощни градини, похищават свободно пуснати домашни животни, навлизат дори в селища, за да се хранят от сметищата.

Задължително е местните хора да познават нравите й, да търсят и получават инструкции и да се обучават как да съжителстват с кафявата мечка. Те трябва също да знаят, че в България от години действа механизъм за изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини. Заявяването става с незабавен сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство. Само през 2011 г. са изплатени обезщетения за над 50 000 лв.  Всички установени щети от кафява мечка през 2012 г. са изплатени на 100%, като плащанията стават в много кратки срокове.

В края на миналата година, Народното събрание одобри промени в  Закона за лова и опазване на дивеча, като забрани ловуването на кафява мечка на територията на Република България. Годишна ловната квота от 3 % от популацията на кафявите мечки у нас бе въведена от Парламента през 2010 г. по предложение на  депутата Емил Димитров и група народни представители от ГЕРБ. През  април 2012 г. Европейската комисия поиска обяснение от България  и пред опасността  от наказателна процедура бяха направени тези законодателни промени. Кафявата мечка е международно защитен животински вид и е недопустимо да има каквато и да е ловна квота, дори и минимална. Страната ни е задължена да опазва вида и неговите местообитания според изискванията на международни директиви, договора с Европейския съюз и националното ни законодателство.

През последните две години отговорните държавни институции и природозащитните неправителствени организации предприеха сериозни мерки и броят на щетите, причинени от кафява мечка върху стопанствата намаля неколкократно. Проведени бяха информационни и разяснителни кампании в най-застрашените райони. Само в района на Родопите бяха раздадени повече от 200 електрически огради. По проект на СДП „Балкани” и БФБ, финансиран от Оперативна програма „Околна среда” (ОПОС), в района на Смолян бяха поставени 20 контейнера за отпадъци, защитени от мечки и раздадени 20 каракачански кучета на животновъди със стада. Спешен екип за реакция при проблеми с кафява мечка работи към Районната инспекция по околна среда и води в Смолян две години и се очаква да започне работа отново с финансиране от ОПОС. Осигурени бяха пушки с упойващи патрони за имобилизиране на животни при проблемни ситуации с кафяви мечки. Монтирани са информационни указателни и предупредителни табла на възлови места в районите с популации на кафява мечка. Набавено е специализирано оборудване (GPS устройства, бинокли, уреди за нощно виждане, радиостанции, компаси и др.) за контролните органи, включително и за спешния екип в Смолян. На общините са дадени инструкции за обезопасяване на сметища и контейнери за отпадъци.

Отговорните институции и организации провеждат ежегодно мониторинг на вида, като резултатите се ползват за анализ на състоянието на популациите и осъществяване на предпазни мерки. Данните от периода 2009-2011 показаха, че числеността на мечките е доста по-малка, отколкото предполагаха някои заинтересовани страни. Повечето щети и инциденти се дължат НЕ на нарасналия брой мечки, а на засиленото човешко присъствие в техните местообитания, на обезпокояването им, на „скъсената дистанция” и нарушаване на така важния взаимен респект. Поведението на мечките до голяма степен се определя от дейностите на хората!