На 25 март се чества Благовещение - един от големите християнски празници от Великдeнския празничен цикъл. На този ден камбаните на църквата известяват благата вест за зачатието на божия син. Народът ни го нарича Благовец и го свързва с възраждането на природата. Според старо поверие на Благовец идва пролетта. Тогава земята се затопля с настъпването на пролетното равноденствие. На тоя ден пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите  – “да вдъхнат от благото на Благовец, та да им е благ медът”. Мечките се размърдват в гората, слизат до реката да се окъпят и се вярва, че след тях водата става лековита.

След Благовец, от март до юли, е особено важно за местните хора в районите, обитавани от кафява мечка, да знаят, че животните са най-активни в набавянето на храна, след дългия зимен сън.  Задължително е местните хора да познават нравите й, да търсят и получават инструкции и да се обучават как да съжителстват с кафявата мечка. Всяка пролет у нас има случаи на мечки, които нанасят щети на кошери, овощни градини, похищават свободно пуснати домашни животни, навлизат дори в селища, за да се хранят от сметищата. През миналата пролет в Родопите стана и първият от десетилетия трагичен инцидент с човек.

Данните от мониторинга на мечките проведен през есента на 2009 и пролетта и есента на 2010 показаха, че установената численост на мечките е доста по-малка, отколкото се предполагаше. Повечето щети и инциденти не се дължат на нарасналия брой мечки, а на засиленото човешко присъствие в техните местообитания, на обезпокояването им, на „скъсената дистанция” и нарушаване на така важния взаимен респект. Поведението на мечките до голяма степен се определя от дейностите на хората!

Все повече хора търсят препитание като събират гъби и билки или разчитат на животновъдство и пчеларство. Това  увеличава многократно посещенията в планините и горите. Нараства безпокойството и се ограничават хранителните запаси на мечките. Много малко хора вземат превантивни мерки за опазване на домашните си животни и кошери, или пък са забравили правилата за поведение в гората, които техните деди и прадеди са спазвали. Много от селата се обезлюдяват и гората навлиза в тях, а с нея и мечките.

От декември до март  мечката е била в зимен сън или летаргия, поради липсата на храна. Цяла зима преживява от натрупаните запаси, губи до 50% от теглото си и с пролетното затопляне започва да усеща глад. Този сезон крие голямо предизвикателство пред оцеляването и продължението на рода на мечките, още повече, че женските трябва да кърмят появилите се през февруари малки. Първите растения едва са поникнали. През април има само миналогодишни ябълки, шипки и мравки и се налага мечките да обхождат обширни райони (от 50 до 100 км2), за да си осигурят храна. Мечката е хищник по природа, вегетарианец по предпочитание и всеядна по необходимост. Около 75% от храната й е растителна – узрели  горски плодове – ягоди, малини, боровинки, сливи, буков жълъд и ядки, семена, гъби, корени, сладка папрат, царевица и дори трева. През пролетта, когато възстановява теглото си, мечката набляга на „месно” меню – насекоми и техните ларви – основно мравки и пчели, охлюви, червеи, риба, жаби, дребни гризачи, птици и яйца.

Всяка достъпна храна е добра за мечките, а човешките правила и закони са им непонятни. Затова трябва да избягваме отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка или да взимаме предпазни мерки. Да се обвиняват дивите животни в човешки простъпки – умисъл, кражба, нападение, убийство е несъстоятелно. Щетите от мечки могат да бъдат сведени до минимум като се използват пастири и специални породи обучени кучета за охрана на стадата или като се поставят електрифицирани огради. В България действа механизъм за изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини. Само през 2009 г. са изплатени обезщетения за над 60 000 лв.  Заявяването на щети става с незабавен сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство.

Ето какво задължително трябва да помним, особенно в настъпващия сезон:

Мечките в България са от най-плахите диви животни и избягват срещи с човека. Обичайно, мечката подушва и чува човека отдалеч и се отдалечава спокойно. Дори когато необмислените действия на хората я предизвикват, мечката се показва „по-умна”. Най-добре е срещата с мечка да бъде избегната. Никога не я приближавайте - особено, ако е малко мече! Майката може да е наблизо и да стане опасна, като гo отбранява!

Редките случаи на нападнати хора се дължат на следните причини:

- при изненадваща поява на човек на по-малко от 10 метра - раняване, преследване, проникване в бърлоги, гонене с кучета, стрелба, които водят до силно раздразнение и дават на мечката сигнал за заплаха;

- при защита на малките – майката възприема всяка поява на човек като заплаха за рожбите си;

- при защита на  „трапезата си“ – когато човек я изненада по време на хранене.

Когато се движите в "мечи" район, говорете, пейте, свиркайте, потропвайте, така че да ви чуят поне от 30 метра. Ако се движите тихо, може да се озовете в «личното пространство» на мечката и да я изненадате. Тогава, мечката се чувства силно застрашена и може да мине през вас. После, уплашена ще избяга. Обикновено последствията са одраскване, натъртване и силен уплах.

При заплаха, мечката гледа да сплаши противника. Първо бие с лапи земята или кърши храсти и клони. После се изправя на задните си крайници, за да изглежда по-голяма и замахва с предните, като сумти и издава дрезгави крясъци. Ако и това не помогне, надава оглушителен рев, показва всичките си зъби и щрака с челюсти. Изправената мечка никога не напада. Тя изразява любопитство,  изследва обстановката и обикновено следва бягство.

При атака на мечка не отстъпвайте, а „отстоявайте” мястото си, като й говорите тихо и монотонно. Това ще я възпре. Хвърлете някаква вещ настрани и надалеч, за да отвлечете вниманието й. Ако се изправи и души във въздуха, спрете и не мърдайте, но говорете. Ако мечката се приближава към вас, говорете й, като отстъпвате заднешком, бавно и без резки движения. Можете да се обърнете и отдалечите по-бързо, едва когато не ви вижда.

Мечките не обичат да са като „хванати в капан". Ако сте препречили единствения й изход за бягство, рискувате да мине през вас. Бързо се прикрийте зад дънер или скала и й дайте път.

Липсата на реакция и движение, кара мечката да смята, че заплахата е отминала. Затова ако ви събори, легнете по корем или на кълбо, покрийте врата си с ръце и не мърдайте, докато животното не се оттегли!

В случай на необходимост от връзка със специален спешен екип за кафявата мечка  и съвети как да избягваме инциденти и щети или да получим обезщетение – се свържете със:

• най-близката до Вашето населено място Регионална инспекция по околна среда и води: Благоевград: 073/ 885 160, 0888 199 192; Плевен: 064/ 806 950 Смолян:  0301/ 60 100; 0885 59 0060

• Дирекция Национален парк "Централен Балкан: 066/ 801 277, 0886 761 214

• и/или Сдружение за дивата природа ДП „Балкани”: 0886 209 242