П Р Е С С Ъ О Б Щ Е Н И Е

на

Сдружение за дивата природа „Балкани” и Фондация „Информация и природозащита”

Експертната група по кафявите мечки към Международния съюз за опазване на природата (IUCN) ни съветва за инцидентите в смолянско

Експертната група по кафявите мечки към Международния съюз за опазване на природата (IUCN) изпрати писмо до министър-председателя Бойко Борисов, министрите на околната среда и водите Нона Караджова и на земеделието и храните Мирослав Найденов, председателя и заместник-председателите на Парламента Цецка Цачева, Анастас Анастасов, Христо Бисеров и Екатерина Михайлова, до председателите на парламентарните комисии по околна среда и води Десислава Танева, по земеделие и храни Искра Михайлова, до лидерите на парламентарните групи на Атака – Волен Сидеров, на Социалистическата партия - Сергей Станишев, на Движението за права и свободи - Ахмед Доган, до съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров.

Експертната група по кафявите мечки към Международния съюз за опазване на природата (IUCN) е част от Комисията за спасяване на видовете. Tя има статут на консултиращ орган за Европейската комисия по проблемите свързани с кафявата мечка. Групата работи за устойчивото опазване на мечките по света. България е представена в нея с двама експерти.

В писмото се казва:

„Уважаеми дами и господа,

Пишем Ви във връзка с тревогите около неотдавнашните нападения на мечки в България. Такива мечи атаки често предизвикват емоционална реакция поради трагичните последици за жертвите и семействата им, както и поради повишеното чувство на страх, което предизвикват сред обществото като цяло. Редкостта на такива атаки и неразбирането на причините, които ги провокират, често допринасят за неaдекватно остри реакции спрямо един въображаем проблем. Смятаме, че е важно политици, хора на ръководни постове и обществото като цяло да получат правдива информация относно причините за нападения на мечки, за да могат да излязат с един по-премерен отговор. За щастие, на тази тема са проведени редица научни изследвания и вече се знае доста по нея.

Нападенията на мечки са изключително рядко явление, особено съпоставено с броя на хората, пострадали от злополуки в ежедневието си, например от пътнотранспортни произшествия или дори от домашни любимци, като кучета. По принцип, мечките не нападат хора, освен ако не бъдат нападнати или изненадани от близко разстояние.

Обикновено мечката се страхува от човека и не вижда в него потенциална храна. Мечка, нападнала човек, е най-вероятно (1) ранена, което действително е опасна ситуация, (2) женска с мечета, изненадана отблизо, (3) мечка, която в момента се храни с убито животно, или пък е изненадана отблизо, обикновено в гъста растителност, или (4) мечка, хваната натясно, без възможност да се оттегли – напр. в бърлогата й. Присъствието на кучета може допълнително да раздразни мечките и да ги провокира към атака.

Някои мечки, които често посещават населени места, могат да загубят естествения си страх от хората и да се превърнат в потенциален проблем. Обичайната причина е, че те са открили сметище или друг източник на храна предоставен от човека. Такива мечки обикновено не са агресивни, но присъствието им в близост до населени места може да доведе до опасни ситуации.

Повечето мечки се стараят да избягват хората и практически никога не биват виждани на живо. В Швеция, изследователи са минавали над 200 пъти на разстояние по-малко от 50 метра от дневните леговища на диви кафяви мечки, без нито веднъж да станат обект на агресия. Те са виждали или чували мечките, като са минавали край тях, едва в около 10 % от случаите, макар да са знаели точното местоположение на всяка от снабдените с радионашийник мечки, към чието леговище са се приближавали.

Макар че евентуално увеличение на мечата популация би довело до по-чести срещи с хора, особено когато териториалното й разпределение поставя мечките в по-тясна близост с концентрирано човешко присъствие, няма данни от научни изследвания, които да подвръждават, че при при по-голям брой мечки нападенията срещу хора се увеличават. Ето защо и двата неотдавнашни инцидента в България, сами по себе си не са индикация за свръхпопулация на мечки.

Макар да разбираме, че естествената реакция е да се върви към намаляване броя мечките, за да се ограничи възможността за подобни инциденти в бъдеще, изследванията сочат, че числеността на мечата популация няма практически нищо общо с честотата на атаките срещу хора. Една по-целесъобразна реакция би била да се отстрани провинилата се мечка, както постъпваме в такива случаи и в човешкото общество.

В допълнение, призоваваме да се акцентира върху разяснителната работа сред обществеността, насочена към популяризиране на няколко прости правила за съжителство с мечки в техните местообитания, които биха могли чувствително да намалят риска от опасни срещи. Някои от тези правила, представени в сбит вид по-долу, се основават на обширни научни изследвания и опит в много области с многочислена популация на мечки.

Не хранете мечките

Храненето на мечките притъпява естествената им предпазливост, увеличавайки шансовете да се окажат в близост до хора. Когато се намирате в местност, населявана от мечки, внимателно прибирайте всякакви годни за ядене отпадъци и гледайте хранителните ви запаси да се съхраняват на места, недостъпни за мечките. Мечки, свикнали с човешка храна, не са непременно по-опасни за хората, но могат да станат такива, когато са гладни. Ето защо привикването им към човешка храна може да увеличи вероятността гладна мечка да се приближи до хора и да се държи нахално.

Не изненадвайте мечките

Когато се разхождате из гориста местност, обитавана от мечки, гледайте да усетят отдалеч присъствието ви. Говорете достатъчно високо и издавайте други шумове, за да може мечката да ви чуе от разстояние около 30 метра. Ако ходите тихо, може без да искате да навлезете в личното пространство на мечката, която да се почувства хваната натясно и да реши, че активната самоотбрана е единственият й изход. Ситуацията става още по-опасна, ако мечката е ранена или е майка с малки мечета.

Не се приближавайте до мечки и не бягайте от тях

Мечките се стараят да избягват хората и се чувстват дискомфортно, когато хора се приближават към тях. Ето защо е редно да наблюдаваме мечките, особено малките мечета, само от разстояние. Ако срещнете мечка, отстранете се от пътя й. В случай на среща отблизо, не хуквайте да бягате; просто се дръпнете встрани, за да може мечката да се оттегли мирно. Бягството може да провокира мечката да ви подгони.

Тези прости правила на поведение в мечите местообитания се основават на дългогодишни изследвания на поведението на мечките в близост до хора. Мечките са големи и силни животни, които с лекота могат да убият човек, но обстоятелството, че това рядко се случва, доказва обичайната им предпазливост спрямо хората. Мечката има вроден страх от човека, но трябва да се има предвид, че подобно на всяко друго диво животно, в определени ситуации и тя може да се държи необичайно. Това не е причина да третираме всички мечки като опасни. Повечето прекарват целия си живот, без с нищо да издават присъствието си пред хората. Според нас си струва да се помисли по това в светлината на неотдавнашните атаки, и да не се реагира импулсивно срещу цялата популация на мечки в България.

Благодарим Ви за вниманието към настоящото становище.»

Писмото е подписано от: Съпредседателят на Експертната група по кафявите мечки към Международния съюз за опазване на природата (IUCN) Д-р Дейв Гаршелис и съпредседателите на Европейския екип от експерти по кафявите мечки Д-р Йон Свенсон и Д-р Джуро Хюбер

За повече информация: http://www.bearbiology.com/bsgmain.html ; както и Алексанрър Дуцов, Сдружение за дивата природа „Балкани” тел: 963 14 70 или Светлана Аладжем, Фондация „Информация и природозащита”: тел/факс: 872 14 83, моб: 0899 817 204