Депутати приеха, че мечките и дивите кози са ловен "ресурс", от който ще се печели
Ловът на мечки и диви кози да се разрешава от земеделския министър вместо от екоминистъра, както беше досега. Това гласува днес парламентарната комисия по околна среда при първото четене на законопроекта за лова, внесен от Емил Димитров от ГЕРБ и група депутати. Поправките бяха приети с 9 гласа "за", 2 "против" и 3 въздържали се.
Законопроектът беше внесен през юли след двата инцидента с нападения на мечки над хора в смолянско. Основен аргумент на Димитров беше, че екоминистерството няма капацитет в областта и издава твърде малко разрешения за отстрел, поради което популацията на мечки се увеличава до степен, застрашаваща живота на хората.
Тогава Евдокия Манева коментира, че предложението е абсурдно, защото мечките са защитен вид и не би било редно за отстрела им да отговаря земеделското министерство, което има и стопански интерес в лова чрез държавните ловни стопанства. На днешното заседание обаче екоминистерството даде положително становище по законопроекта.
Зам.-министърът на земеделието и храните Георги Костов подкрепи предложените промени, заявявайки, че държавата "може да печели от този природен ресурс". Той изтъкна, че по неофициални данни в България има около 800 мечки, а годишната квота за отстрел е твърде малка - по думите на Евдокия Манева квотата е 15 екземпляра годишно, но се отстрелват по-малко. Костов направи сравнение с Хърватия, където живеят около 600 мечки, но годишният отстрел достига 80 бройки. Той посочи, че печалбата на ловните стопанства в България от убита трофейна мечка е 30 000 – 50 000 евро. "Не мога да бъда винен в конфликт на интереси, защото не се занимавам с лов, не ме влече", уточни той. Емил Димитров, който преди да влезе в парламента, беше собственик на частно ловно стопанство в етрополския Балкан, добави, че в момента годишно 50 мечки се убиват от бракониери и държавата пропуска ползи от това. На въпрос по какъв начин предложените от него поправки ще ограничат бракониерството, той отвърна, че ако са финансово стимулирани, ловните стопанства ще опазват по-добре дивеча си.
Димитров се позова и на един африкански пример за ползата от легализирания лов. В Кения, каза той, след като държавата забранила лова, хората изгубили препитанието си и бракониерството се развило до огромни мащаби, унищожавайки част от животинските видове в саваната.
Евдокия Манева, както и някои депутати, изразиха недоумение от присъствието на диви кози в законопроекта. "Не виждам защо и дивата коза е тук, след като тя не е опасна за хората", заяви тя. Димитров отговори, че ловът в този случай би допринесъл за увеличаването на козята популация. Депутатът се аргументира със спецификите на половото поведение при козите. "Мъжкият завзема най-добрата територия, където може да оплоди максимален брой женски, но когато остарее, не дава територията си на младите дееспособни мъжки", обясни той. Тъкмо тези стари козли пречат на популацията и ловните дружинки могат да се погрижат за изваждането им, каза Димитров. "Този вид се е запазил до днешно време и без човешка намеса", коментира Лъчезар Тошев от ДСБ. Тошев гласува против законопроекта.
По думите на Димитров, дивите кози в България в момента са едва няколкостотин екземпляра. "Ловните стопанства няма да имат голяма печалба от този лов – между 1200 и 1300 евро", каза той.
Промените предвиждат, както и досега годишната квота за мечки да се определя от национален комитет, в който участват експерти на министерствата на околната среда и на земеделието, ловни стопанства и неправителствени екоорганизации. Комитетът ще дава становище, а квотата ще се определя със заповед на двамата министри – на екологията и на земеделието. "Съставът на тази комисия остава същият, така че земеделското министерство няма да има пълен контрол над определянето на квотата", коментира Манева. Квотата за следващата година ще бъде определена след проучване на броя на мечките в България. В момента има спекулативни данни за популацията, посочи тя. Проучването, което вече започна в Родопите, ще работи с няколко метода – включително "фотокапани" и ДНК анализи. "В началото на следващата година ще знаем приблизителния брой на мечките", каза Манева.
