20 авг 2010г.

Злополуките с едрите животни могат и трябва да се избягват без убийството им

Мечколандия, население с остри зъби и кафява козина: 100 000. Aко слушате какво се говори и пише напоследък, може би си представяте, че табели с такъв надпис трябва да бъдат поставени навред из родопския лес. Подобна анималистична утопия естествено е нелепа, а от психозата, която се създава, не печели почти никой. Въпреки че България е сред трите европейски държави с най-голяма популация на мечки (разбира се, далеч под 100 000), не броят им, а отношението и незнанието на хората за тези животни предизвиква неприятни и дори фатални злополуки. По природа мечките са добродушни и плашливи животни, които се хранят с плодове. Нападат само когато се почувстват застрашени, и то за да избягат.

Няколко случая през последните месеци нагнетиха напрежението. През май мечка уби човек край смолянското село Кутела при мистериозни обстоятелства, а впоследствие беше отстреляно невинно животно. Трагичният инцидент беше първият подобен от 30 години насам. В средата на юли мечка нападна възрастна жена, която беряла гъби край с. Малка Арда, отново в Родопите. Миналата седмица пък фермери от други смолянски села – Славейно и Бориково, се оплакаха, че добитъкът им е нападнат от мечка.
Тези случаи са много повече изключение. Причината за тях е, че хората навлизат много в естествената територия на мечките, като секат дърва или берат гъби в отдалечени местности. Това са първите случаи на пострадали хора от много години насам и други трагедии могат да бъдат избегнати и без убийствата на мечки.
Събитията втвърдиха позициите
на отдавна враждуващите лагери. Групата на ловците поиска да реши проблема, като отстрелва повече мечки. Тя има силно лоби в лицето на ключови депутати от ГЕРБ. Природозащитниците припомниха, че  съществуват ненасилствени начини за опазване на човешкия живот и имущество. Кметът на Смолян Дора Янкова пък поиска животните да бъдат изселвани. Това обаче не решава никакви проблеми, а напротив, създава нови. Кафявата мечка е силно застрашен вид и от това, че го има в България, може да се спечели.
За да се случи това обаче, е нужно истерията по темата спокойно да отстъпи място на разумен анализ и цивилизовано мислене.
"Хората са забравили как да се държат с животните в естествена среда", коментира за "Капитал" зоологът д-р Диана Златанова от Сдружение за дива природа "Балкани". Думите й показват може би най-важната причина за зачестилите инциденти в Родопите на хора, нападнати от мечки – съвременният човек е загубил естественото си страхопочитание от дивите животни. За да се избегнат инциденти в гората, туристите и гъбарите трябва да вдигат шум. Така мечките отдалеч ще разбират за човешкото присъствие и ще отстъпят тихо и мирно.
В страната има между 500 и 800 екземпляра според екоорганизациите, а по данни на агенцията в горите живеят около 900 животни. Повече мечки в Европа има само във Финландия и Румъния. Мечколандия всъщност отдавна не съществува в преобладаваща част от европейския континент. Според д-р Златанова мечките в България са знак за чиста и запазена природа.
Годишно държавата издава десетина разрешителни за контролиран отстрел на мечки, тъй като видът е защитен по закона за биологичното разнообразие и международната конвенция за търговия със застрашени видове (CITES). Разрешенията се дават, ако някое животно стане много опасно – например напада хора или домашни животни. "Големият проблем е как да се намери тази проблемна мечка", коментира Димитър Иванов от фондация "Четири лапи", който е управител на парка за танцуващи мечки в Белица. Според него няма как да се установи коя е виновната мечка, преди да бъде отстреляна и подложена на ДНК анализ. След случая с убития човек от с. Кутела например генетичното изследване показа, че отстреляното животно даже няма родствена връзка с виновната мечка. Ловците предпочитат да убият едрите зрели екземпляри, които имат по-висока трофейна стойност. А всъщност проблеми създават младите, които още не знаят как да реагират при среща с хора, или най-старите.
Промяната в поведението
на кафявите мечки, която е предизвикана от човешка дейност, е друга причина за нещастните случаи, обяснява Иванов. Ловните дружини и държавните ловни стопанства, като смолянското "Кормисош" например, изкуствено захранват мечките. Веднъж свикнали да получават наготово лакомства, животните са склонни да обикалят все по-близо и по-близо до населените места, когато достъпът до лесна храна е прекъснат. "Не може проблем, създаван 20 години чрез захранки, да бъде решен за 15 дни", категоричен е обаче Димитър Иванов.
Сериозни притеснения за популацията на кафявата мечка в България предизвикват около 50-те случая на варварско бракониерство всяка година, за които алармира екокоалицията "За да остане природа в България". "Откритите бракониерски изяви са единични, но вероятно има и друг, неизвестен на горските власти отстрел", опонира пред "Капитал" Бисер Дачев, шеф на изпълнителната агенция по горите, която контролира ловните стопанства в страната.
По думите на Светлана Аладжем от фондация "Информация и природозащита" бракониерството е значителен проблем в района на Разлог, Белица и Якоруда. Бракониерите използват мечите лапи за направа на кюфтета, обяснява Аладжем. Нейната фондация работи по проект за намаляване на заплахите за мечката именно в коридора между Рила, Пирин и Родопите, по които се движат животните. Идеята е да се убедят местните в ползите от опазването на мечката, а не в нейното ловуване

Източник: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2010/08/20/949177_mechka_strah_a_men/