Не флиртувай с Баба Меца при среща в гората
20.06.10
Докато за много от западните народи кафявата мечка е звяр, който съществува само в приказките или в зоопарка, у нас тя е реалност, с която трябва да се съобразяваме. През последните няколко месеца Баба Меца напомни за себе си с два инцидента - при първия загина човек в родопското с. Кутела. Преди седмица мечка подгони край с. Търън до Смолян жена , която се спаси благодарение на това, че била близо до вилата си.
Това хвърли в паника местните хора. Но има притеснение и сред планинарите, които с право се питат: Колко са мечките у нас? Опасно ли е да ходим на екскурзии сами? Как да действаме при нежелана среща?
И макар че народът го е казал: “Който се страхува от мечки, да не ходи в гората”, ето някои съвети на специалистите.
У нас има около 700 екземпляра
България е една от страните в Европа, наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия, със съществена и стабилна популация от кафяви мечки. По неофициални данни у нас има между 500 и 700 екземпляра, които обитават главно Рила, Пирин, Западните Родопи и Централен Балкан. България има ангажимент по международни директиви и договор с Европейския съюз да опазва вида и неговите местообитания. Проблемът е, че съвременните хора знаят малко за кафявата мечка, което крие рискове.
“Хората са любопитни. Често съдят за дивите животни по себе си. Очовечават ги и се отнасят с тях като с домашни любимци. Мечките пък търсят сигурен и лесен достъп до храна. Това води до спад на респекта и у двете страни и може да има фатални последици”, обяснява Светлана Аладжем, ръководител на проект на фондация “Информация и природозащита” за намаляване заплахите за кафявата мечка и нейните местообитанията.
Според Аладжем обичайно при среща с човек мечката се отдалечава. При изненадваща поява на хора на по-малко от 10 метра обаче може да мине в нападение за отбрана. Затова се движете шумно, потропвайте, подсвирквайте си или разговаряйте, е съветът на специалистите. Естествено най-добрият начин за предотвратяване на инцидент е срещата с мечка да бъде избегната!
Ако попаднете на малки мечета, отдалечете се бързо. Не снимайте и в никакъв случай не се опитвайте да ги пипате, галите или спасявате. Майката вероятно е наблизо и ще възприеме това като заплаха за рожбите си. Защитавайки ги, женската може да прояви ярост. “Вероятно е да тръгне насреща ви, без да е уверена в необходимостта от нападение - просто защото се страхува. Дори ако се нахвърли, то ще е имитация на нападение, за да ви прогони”, обяснява Светлана Аладжем.
Най-важно, но и най-трудно е да се запази хладнокръвие. Съветът е да се оттеглим бавно, да не изпускаме животното от поглед, но без да се втренчваме в очите му. Специалистите са категорични, че
не бива да се бяга
защото това може да провокира мечката да започне преследване.
Статистиката показва, че най-много злополуки в България са регистрирани от мечки, ранени по време на лов за други животни. Тогава те нападат не само ловците, стреляли по тях, но и хора, случайно попаднали в района, казва Светлана Аладжем. При несполучлив изстрел по мечка рискувате не само собствения си, но и живота на други ловци и дори на невинни хора.
Според експертите честите срещи с мечки напоследък се обясняват с интензивния дърводобив и събирането на билки, гъби и горски плодове. Ловът също ограничава хранителните ресурси на популацията. Все по-масово диви свине се примамват с голямо количество зърнени фуражи. Това привлича мечките около местата за подхранване и създава по-голям риск от злополуки.
Не са малко и незаконните сметища около хижи, вили и други сгради, които също привличат дивия звяр. Така през 2008 г. мечките започнали често да похапват на сметище край санаториум в старопланинското с. Радунци. Накрая станали толкова смели, че започнали “официално” да навестяват и контейнера в санаториума.
Малките тежат около 300 грама при раждане
Мечката е най-големият див бозайник хищник, който населява България. Малцина обаче знаят, че тя е животно с изключителна памет, много бързо и гъвкаво. Също като човека яде всичко, седи, ходи и на два крака, плаче, а следата от стъпката й прилича на човешката.
Предпочита отшелническия живот. Малките си ражда през януари или февруари. Те са от 1 до 4 на брой, напълно слепи и безпомощни, с размерите на катерица - около 300 до 500 г. Отглеждането им е трудно и не всички оцеляват. Майката кърми мечетата до 4-5-месечна възраст. След това трябва да осигурява храна за себе си и за тях.
Всяка мечка яде и месо - главно мърша. По различни причини обаче някои - най-често млади и неопитни или изтощени от глад, се пристрастяват към месото и убиват главно домашни животни.
Преди седмица областният управител на Смолян Стефан Стайков поиска от екоминистърката Нона Караджова да бъдат издадени разрешителни за отстрел на 5 стръвници заради зачестилите нападения в региона. Годишно се парафират по около 10 разрешения за отстрел. През м.г. например са убити 7 мечки, а от началото на тази - 3.
