Събота, Май 08, 2021
   
Текст

Мечките у нас избягват хората, наличието им в планините може да подпомогне икономиката

clip_image002

Как така става, че една от любимите детски играчки - плюшеното мече, с годините се превръща в един от "враговете" на хората, живеещи в планинските райони, обитавани и от мечки. Страхът и неразбирането на хората или "пакостите" на мечките са причина за негативното отношение, което имат местните хора към едрия бозайник? Тези въпроси вълнуват както природолюбителите, така и повечето природозащитни организации, ангажирани с опазването на вида у нас.

Данни от последното наблюдение на мечките в страната - в края на миналата година, сочат, че броят им е около 550. От тях 160-180 живеят в българската част на Родопите. Именно там са и най-големите конфликти мечка-човек. Според специалистите това се дължи на факта, че населените места са пръснати навсякъде из планината, за разлика от Рила и Пирин, където хората живеят само в подножието. Това създава предпоставки за по-чести срещи с мечките, предимно на гъбари и билкари, които се качват на по-високи, диви и необитаеми места.

При присъединяването си към Европейския съюз България е заявила наличието на около 800 екземпляра кафява мечка. Задълженията на страната предвиждат поддържането на тази популация или нейното увеличаване, обяснява специалистът Александър Дуцов от Сдружение за дивата природа "Балкани". Броят на животните у нас е нисък, страната ни има подходящи територии и местообитания за около 1 200 животни, коментира експертът от Изпълнителната агенция по околна среда Радослав Станчев.

Годишният прираст на мечките у нас е около 20 на сто, но според неофициална информация убитите при бракониерски лов екземпляри достигат 80 на година, изчислява Дуцов. По думите му бракониерството се доказва много трудно и прокурорите са склонни да прикриват колегите си, които са особено активни в тази дейност.

МЕЧКИТЕ

Кафявата мечка е един от най-интелигентните бозайници, ориентира се пространствено по-добре от човека, помни всички източници на храна на цялата си територия, има удивителната способност да трупа жизнен опит, извлича поука от срещите си с хората и ги избягва, обясняват от фондация "Информация и природозащита", която изпълнява проекти за опазване на кафявата мечка у нас. Майката старателно учи малките си как да оцеляват, къде и каква храна да намират. Съществуват многобройни свидетелства и за емоции при мечките - когато малки видят как убиват майка им, плачат седмици наред, а майката страда за малкото си, както и при човека, твърдят специалистите.

Макар да изглеждат тромави и непохватни, мечките изминават 20-30 км на ден и обитават територии от 120 до над 240 квадратни километра. Развиват скорост до 45-60 км в час, за разлика от човек, който може да развие не повече от 30. Катерят се по дървета и скали с удивителна пъргавина и бързина.

Въпреки всички умения дивите мечки рядко доживяват над 15 години за разлика от тези в зоопарковете, които достигат до 25-30 години, отбеляза Александър Дуцов. Причината е, че почти всяка мечка в природата е заразена с трихинелоза, животните страдат и от счупени и развалени зъби, които пречат на храненето им.

ПРОБЛЕМНИТЕ ЖИВОТНИ

Мечка, която вместо да избягва човека, често се приближава и става заплаха за него и собствеността му, специалистите наричат проблемна. Причината може да е болест, липса на храна, оставянето на домашни животни без надзор, изкуствено подхранване и разхвърляне на отпадъци. В такива случаи мечката започва да свързва миризмата на хора с лесно добитата храна.

Като основна грешка експертите определят и храненето на малки мечета в близост до населени места. Така те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват, в резултат на което рано или късно се превръщат в проблемни мечки, които ще нанесат щети.

Животните, които нападат домашни животни и кошери обикновено са млади и неопитни, а причината е, че искат лесно да си набавят храна, коментира Александър Дуцов. За да няма подобна практика, трябва да се избягва отглеждането на овощни градини, домашни животни и пчели в близост до обитанията на мечките. Ако това е невъзможно, те трябва да са заградени с електрическа ограда - т. нар. електропастири, които да отблъскват животните и да защитят стопаните и тяхната собственост, съветват експертите. По подобен начин трябва да са оградени и депата за отпадъци.

По думите на Екатерина Гаджева, специалист по биоразнообразие и пресаташе на Регионалната инспекция по околна среда и води в Смолян, въпреки промените в Закона за лова, към момента в района няма злоупотреби с отстрела на мечки и се премахват само проблемните. Според нея квотата за отстрел в Смолянско, която през тази година е за седем животни, няма да се изпълни, тъй като до момента е премахнат само един екземпляр.

Съществува и механизъм за обезщетяване на пострадалите от мечки стопани, според който, тези, които са регистрирали домашните животни и пчелините си, се компенсират на 100 процента.

СЪЖИТЕЛСТВОТО
Според специалистите безопасното съжителство между мечките и човека в днешно време е напълно възможно, тъй като у нас те са едни от най-плахите и избягват срещи с хората. За това обаче е нужно местните общности да познават нравите на тези бозайници, да знаят как да се предпазват и да избягват срещи с тях.

Основният проблем между хората и мечките е невежеството по отношение на този бозайник, коментира Светлана Аладжем от фондация "Информация и природозащита". По думите й мечките знаят прекрасно как да се предпазят от нас и ако хората спазват нужната дистанция, проблеми между двата вида няма да има.

Колкото повече се приближаваш към мечката, толкова повече тя се отдалечава, коментира и Александър Дуцов. По думите му най-опасни за среща са майките с малки мечета.

Специалистите отбелязват, че възможните причини за агресивно поведение на мечките могат да бъдат няколко - ако животното е изненадано от приближаването на човека на по-малко от 10 метра, по време на хранене или при наличието на малки. Причина за агресия могат да бъдат и раняването на хищника, както и близка стрелба по други животни.

Макар обикновено мечката да се оттегля още щом усети миризмата на човек, специалистите съветват в "мечи" район да се вдига шум, който да се чува поне от 30 метра. Ако видим малки мечета, трябва да се оттеглим бързо, без да ги пипаме или снимаме. Ако зърнем мечка, трябва да се прикрием зад дънер или скала, за да й "дадем път" да се оттегли. Ако животното се чувства застрашено често ръмжи, сумти, щрака с челюсти и кърши клони, за да изплаши "противника". Изправено на задните си лапи обаче то просто любопитства и никога не напада, отбеляза Дуцов.

Ако мечката се приближава към нас, трябва да й говорим тихо и монотонно, като отстъпвате заднешком, бавно и без резки движения. Ако ни събори, трябва да легнем по корем или на кълбо, да покрием врата си с ръце и да не мърдаме, докато животното не се оттегли.

МЕЧКИТЕ КАТО БИЗНЕС

Наличието на популация на кафява мечка у нас може да бъде от полза за местните икономики. Опит за това вече прави едно от най-старите ловно-рибарски дружества в страната - "Девин".

Дружеството е изградило три укрития за безопасно наблюдение на мечките, надява се скоро да успее да направи и четвърто. Изграждането им е финансирано по проект, с който от дружеството са кандидатствали. Укритията са вкопани на около метър и половина в земята и откриват гледка към място за подхранване на животните.

В укритията трябва да се влезе най-късно до 17 ч., за да има време миризмата от хората да се разсее, обясни Заим Шаибов, ловна охрана към Ловно-рибарско дружество "Девин". Бозайникът обикновено излиза след 20 ч., идва до мястото, на което е заредена храната - царевица или ябълки, обяснява той. В този момент трябва да се пази тишина, добави Шаибов.

Възможността предизвиква интереса най-вече на чужденци и фотографи, разказа Владимир Пейков, специалист по лова и риболова към Ловно-рибарско дружество "Девин". От началото на активния сезон на мечките през тази година досега от дружеството са предоставили услугата на 12 групи чужденци от по 3-4 човека, предимно англичани и испанци. Цената за наблюдението на вечер е 120 лева за цялата група, но се правят и отстъпки за следващите дни, ако мечката се окаже "срамежлива". От ловното дружество засега не предлагат възможност за нощувка в хижата си, желаещите обикновено се настаняват в хотели в Девин.

Този туристически продукт в други страни с популация на мечки струва многократно повече, като цената зависи и от продължителността на периода за наблюдение, който предлагат операторите. Цените в български лева са от 1 900 до 4 700 за десетдневен период. В Румъния услугата струва между 1 900 и 2 700 лева, научи БТА от запознати.

За да опазят вида в района, от дружеството са кандидатствали с проект, по който са осигурили трима човека ловна охрана. С тяхна помощ от дружеството се опитват да осигурят на мечките и дивите кози спокойствие и защита от бракониери.

За осигуряването на достатъчно храна за едрите бозайници в природата, от РИОСВ - Смолян осигуряват ежегодно овощни фиданки, които членовете на дружеството засаждат на подходящи, отдалечени от хората места. На стопаните, които имат регистрирани животни и кошери се раздават електропастири, както от регионалните поделения на екоминистерството, така и от неправителствените организации.

Източник:clip_image002  03.08.2011

Фото галерия

Видео галерия