Д-р Златанова, защо през последните месеци зачестиха инцидентите с мечки, особено в района на Смолянско?
- Не може да се каже съвсем, че са зачестили, защото и предишни години е имало такива случаи, просто не е имало толкова широка популярност, както сега. Една от основните причини е влошаването на икономическото състояние на много хора.
Самите местни си признават, че навремето са си изкарвали прехраната от постоянна работа – мъжете например са работили в мини, които сега са затворени. Имало е много работни места, които сега са изгубени. Хората нямат препитание и се налага да си вадят хляба в гората.

Много от тях, както в случая с двете жени от с. Малка Арда, си докарват допълнителни средства от бране на гъби, билки, боровинки или хвойна в райони, в които има движение на мечки.
Обикновено всеки гъбар си има район, който си пази. Движи се тихо и гледа другите да не разберат за него. Това е абсолютно противопоказно поведение, защото движението тихо през гората е най-добрият начин да налетите на мечка, без тя да ви усети. А и колкото повече хора има в гората, толкова по-голям е шансът те да налетят на мечка и съответно да се случи инцидент.
Как ще коментирате призивите на кмета на Смолян Дора Янкова за изселване на мечки от региона?
- Това е абсолютно невъзможно. Ако изместите само едно животно, друго веднага ще заеме неговата територия. Улавянето и преместването на животни, живели хиляди години на това място дори преди човека, само за да се чувства той спокоен, е просто арогантно и ние нямаме право на това. Мечките имат право на тези места толкова, колкото и човекът.Просто трябва да се научим да живеем заедно!
Преместване на мечки може да бъде оправдано от няколко причини. Едната е за опресняване на кръвта на мечките, т.е. за разнообразяване на генетичния фонд, защото в момента Старопланинската субпопулация е почти изолирана от Рило-Родопската. Мечки преминават в района на Средна гора, който е доста населен, но магистрала "Тракия" се оказва доста сериозна бариера за това движение.
Ако не поддържаме тази свързаност, което е много трудно начинание, след няколко години ще трябва да управляваме Старопланинската субпопулация като отделна. Това означава, че ще трябва да направим всичко възможно да увеличим броя на мечките там, за да могат те да си съществуват.
Това е единият от вариантите, които обсъждахме в екоминистерството – мечките, които евентуално са уловени в Родопите, да бъдат преместени в Стара планина, в района на националния парк, който е с добра хранителна база.
Но преместването на индивиди от едно място на друго невинаги може да бъде оправдано. При животните съществува т.нар. хоуминг – поведение, при което то се връща на мястото, на което е било родено. Правени са много експерименти.
В САЩ например след преместването на мечка от едно място на друго, отдалечено на 600 км, животното се е върнало там, където е било уловено. Това за България означава, че където и да пуснете мечката, вероятността да се върне на старото си място е много голяма.
Другото последствие е, че ще започнат конфликти. Проблемът се пренася от болната на здравата глава, защото в момента навсякъде в природата масово се събират гъби, билки и боровинки за препитание. Ще се налага да потушаваме "пожари" на други места.
Все пак ще се опитаме да изселим някои индивиди от Смолян, за да се намали плътността и за да постигнем опресняване на генетичния фонд. Има вероятност при преселването да възникнат инциденти, но всички мечки, които бъдат уловени, ще бъдат със специален GPS нашийник и непрекъснато ще знаем с точност до няколко метра къде се намира животното. Така при проблемно поведение въпросната мечка веднага ще бъде отстранена.
Въпреки че държавата и екоорганизациите спорят за точния брой на мечките в България, възможно ли е на всички да се сложи такъв нашийник, каквито призиви също се чуха?
- Невъзможно е, защото един GPS нашийник струва 3000 евро. Ако в България има между 600 и 900 мечки, както смятаме ние, то направете изчисление каква трябва да бъде инвестицията. Ние сме готови, но, първо, улавянето на мечки е изключително трудно и скъпоструващо мероприятие.
От започването на тези инциденти, особено след този в Малка Арда, непрекъснато имаме капани в гората. Те трябва да бъдат проверявани и местени. Улавянето на мечки не е лесна работа. Страните, които са най-успешни в тази област, например в Скандинавието, Румъния и Хърватия, където се работи от години, могат да уловят максимум 4 – 5 мечки на година. Смятайте колко време ще отнеме самото улавяне, за да се поставят тези нашийници.
Има обаче по-ефикасни методи за преброяване на мечките. При генетичния например се събират проби от косми или изпражнения, които се анализират както в човешката криминология, за да се установи даден индивид или например бащинство. С разкриване на индивидуалното ДНК при повторно улавяне можем да разберем размера на индивидуалната територия, родствеността на различните мечки, дали има достатъчен обмен на генетична информация между двете субпопулации.
В момента имаме доста проби, но ще продължаваме да събираме по време на мониторинга, който предстои. Идеята е да установим точната численост на мечките в Смолянския регион, с което много се спекулира в момента.
Не че не вярваме в данните, които предоставят от горските стопанства. Хората съвестно си вършат работата. Много често обаче не се взема предвид социалната и териториалната структура на мечките. Например една мечка, която беше проследявана с нашийник точно в Смолянския район, имаше индивидуална територия от 350 кв.км, която се простираше на осем ловни и горски стопанства.
Ако всяко едно я брои като една мечка, тя е преброена осем пъти. Тоест не се съмняваме в преброяването, а в това, че някои мечки се броят по няколко пъти. Не е възможно цифрите, които се обявяват, да са реални.
Правени ли си анализи на база храната в природата колко е оптималният брой мечки за България?
- Има два неща, които можем да наречем оптимален брой. Едното е колко мечки самата среда може да понесе, а другото – колко хората могат да понесат. Обикновено разликите между двете стойности са огромни. За да ги има тези мечки в момента, това означава, че оптималният брой е горе-долу постигнат. Основният проблем е, че социално допустимият брой, който хората могат да търпят, доста е надхвърлен. Това е основният конфликт, който съществува в момента.
Как гледа научната общност на предложението на депутати от ГЕРБ управлението на плана за мечките, съответно издаването на разрешенията за отстрел, да премине от екоминистерството към земеделското министерство?
- Определено не го одобряваме. Първо, чисто административното преминаване не би решило проблема, защото говорим за вид, чийто защитен статут сме задължени да запазим. Хората от Министерството на земеделието и храните ще трябва да стопанисват защитен вид, а това не е основната цел на министерството.
Стопанисването, което те предлагат, е много по-различно от стопанисването, което се прави за един защитен вид. Те не могат да се занимават с обявяване на защитени територии, с по-детайлни проучвания, с по-детайлен мониторинг – това не е основна тяхна дейност. Подозираме, че преместването цели да се повиши отстрелът в България. Но това в момента не е алтернатива и не е правилно поради простата причина, че все още не е ясно какво е състоянието на популацията.
Ако започнем масов отстрел, без да сме доказали численост, моментално ще бъдем санкционирани от Европейския съюз. И това ще бъде правилно. Не може да не знаете какво е истинското състояние на един вид, а да започвате да го регулирате. Това е най-лесният начин да се нанесе ущърб.
Но смятаме, че проблемът не може да се реши само от министерството на околната среда. Двете министерства трябва да работят съвместно.
Съществуват начини хората от засегнатите региони да извлекат икономически ползи от съжителството с мечките. Кои от тях се прилагат в България?
- В района на Девин например съвсем успешно работи една система за туризъм, свързан с мечки. Чужди и български туристи отиват в гората и ги наблюдават. Става дума за т.нар. фототуризъм или фотолов, който може да носи приходи.
Създаването на запазени марки на екопродукти от тези райони също може да носи доход. Мечката винаги е била индикатор за силна и здрава природа. За съжаление в България тези неща все още не са достатъчно популярни. Затова се опитваме да покажем различните добри практики. В рамките на един проект на фондация "Информация и природозащита" предстоят обучения, насочени към местните хора, ловните среди и хората в туристическия бранш.
Ще им бъде обяснено как да си опазват собствеността, за да няма инциденти. Ще ги запознаем малко повече с биологията на мечката и в крайна сметка как да извлекат ползи от съществуването й в техния район. Тези дейности са предвидени отдавна в плана за действие за мечката.
Кога се очаква да започне мониторингът в Смолянско?
- Засега са предвидени две наблюдения. Едното ще бъде, преди да започне ловният сезон за дивата свиня, най-вероятно между 20 и 24 септември. Вторият мониторинг ще се проведе в края на октомври или през ноември, както обичайно се прави. Вече се уточняват различните методи.
Единият е маршрутният, по който ще бъдат отчитани следи. Вторият е наблюдение от места за подхранване, където ще се регистрира присъствие. Третият е чрез фотокапани.
Такъв мониторинг се прави за цялата страна през пролетта и есента. Смолян е по-специфичен район, затова тази година ще се направи два пъти през есента. Системата за мониторинг реално започна да функционира от миналата година. Необходими са поне няколко години, за да се установи тенденцията за развитие на популацията в България. Отново подчертавам - много се спекулира с това, че броят на мечките нараства, но все още нямаме доказателства дали е така.
За района на Смолян най-бързият метод, който може да ни даде една сравнително добра картина, са данните от фотокапаните, данните от преброяване по следи и от генетичния анализ, който е най-точен, но и най-скъп.
Летният туристически сезон наближава края си. Все пак какво ще препоръчате на тези, които са решили да почиват в планината, за да избегнат злополука с мечки и други диви животни?
- Изостанали сме от другите страни и по това как информираме хората за рисковете, когато са в планината. Винаги ги информираме за рисковете от лавина или падащи камъни, но никой не е наясно за рисковете, свързани с дивите животни. Една дива свиня може да бъде също толкова опасна, колкото и една мечка. Хората трябва да знаят какво да очакват.
Едно от нещата, които се правят в тази насока, са дипляни по проекта, за който споменах. В тях се обяснява как да се държим в природата, за да не срещнем мечка, и какво да правим, ако срещнем мечка. Ако искате да избегнете среща, вдигайте колкото е възможно повече шум - да викате, да си подсвирквате, едно радио в джоба върши същата работа. В Япония например, където живеят кафявата и хималайската мечка, дават на туристите звънчета, съобразени със слуха на животните.
А какво да правим в случай на среща?
- Първото и най-трудно е да не се паникьосате. Обикновено инстинктът кара човек да бяга, но най-правилното поведение е да замръзнете на място, да гледате към мечката и да следите нейното поведение.
Ако не сте я изплашили, обикновено животното се изправя на задните си крака, опитва се да ви огледа и да ви подуши отдалеч. Изправеното положение на мечката най-често не означава агресия, а любопитство. След което тя се обръща и побягва. В мечките е насаден страх от човека, защото с векове са преследвани и избивани.
В сравнително малък брой от случаите, когато скъсите дистанцията и влезете в личното пространство на мечката, тя може да ви заплаши с рев или замахване с лапа. Ако е застанала на четирите си лапи и започне да реве и замахва, това вече е предупреждаващо поведение.
Трябва да й говорите тихо и да не отстъпвате рязко. Ако тя не тръгне към вас, бавно започнете да се отдалечавате с лице към самата мечка. Опитайте да се прикриете зад дърво, скала или храст, които да ви скрият от мечката. Когато тя не ви вижда, може бързо да се отдалечите.
Ако вече сте в критичната дистанция на мечката и тя тръгне да ви напада, един от начините за защита е лютивият спрей. Ако не разполагате с такова нещо, добра работа обикновено върши раница или дреха, която да хвърлите пред атакуващата ви мечка. Тя излива цялата си ярост върху раницата и това ще ви даде възможност да избягате, докато тя се залисва с предмета.

Източник: http://www.dnevnik.bg/intervju/2010/08/26/951925_diana_zlatanova_sdrujenie_za_diva_priroda_balkani/