Съобщение за медиите

13 август 2010 г.

Какво не знаем за кафявата мечка?

Кафявата мечка е най-големият див бозайник-хищник, който населява нашите земи. Обитава тук милион години преди да се появят първите хора. Предците ни са живели хиляди години с мечките и другите диви животни в крехко, но устойчиво равновесие. Съжителствали са при взаимен респект, подялба на територията и спазване на дистанция. Хората умеели да пазят стадата си във високата планина с опитни пастири и кучета. Добре разпознавали проблемните животни и ценяли ловците, способни да намерят и отстранят точно пакостливата мечка.

Както човека мечката яде всичко, седи, ходи, плаче, а следата и е досущ като човешката. Надарена с изключителна памет и свръхестествена съобразителност, тя е будила интерес сред хората във всички епохи. Общуването с мечките е развивало въображението на народа и е дало израз във фолклора. Огромна и силна, според вярванията, мечката е способна да дари със здраве болни и немощни. Затова при посещения на мечкадари по селата, болните са лягали на земята, “за да ги гази мечка за здраве”. Космите й пък, според поверията, били лек срещу уплах. С тях прикадявали пострадалите, за да се успокоят след страшна случка. Дори изразът “Мечка страх, мене не!” е заклинание за смелост. Има много народни поговорки които показват връзката с дивия звяр: “Гладна мечка хоро не играе”, „Яде като мечка, работи като буболечка ”, «Мечешка услуга», «Който го е страх от мечка - да не ходи в гората», «Когато мечката не ти гази ръжта, не я закачай!».

България е една от малкото страни в Европа, наред с Румъния, Русия, Швеция и Финландия, със съществена и стабилна популация от кафяви мечки. Тя е разпространена основно в планинските области - централна Стара планина, Витоша, Рила, Пирин и Западни Родопи. Обособени са две почти изолирани, заради магистралите и пътищата, субпопулации – Старопланинската и Рило-Родопската. По неофициални данни в Рило-Родопския масив (България и североизточна Гърция) има около 550 мечки, а в Стара планина са около 200. Страната ни е задължена да опазва вида и неговите местообитания според изискванията на международни директиви, договора с Европейския съюз и националното ни законодателство.

Мечките са едри животни, които се нуждаят от около 10-15 кг. храна на ден и затова обитават големи пространства. Размерът на територията зависи от наличието на храна и от присъствието на други мечки в района. В богатите на храна гори, една мечка обитава около 50 до 100 км², докато в обширните, но бедни райони, трябва да обхожда до 1000 км², за да задоволи потребностите се. Женските имат по-малки територии от мъжките. Когато им се родят малки, те не могат да скитат и се задоволяват с по-малко пространство. Независимо от огромната си сила, мечката предпочита отшелнически живот, като старателно избягва себеподобните.

Продължителността на мечешкия живот зависи от много фактори. В природата те рядко надживяват 25-30 години, защото загиват от болести или биват убити от други животни или човека. В зоологическите градини има случаи на мечки над 40 години.

Мечката е хищник по природа, вегетарианец по предпочитание и е всеядна по необходимост. Голяма част от храната на кафявата мечка (около 70%) е растителна - добре узрели и сочни горски плодове - ягоди, малини, боровинки, сливи, буков жълъд и ядки, семена, гъби, корени, сладка папрат, дори и трева. Медът е истинско лакомство за тях.

Мечките общуват помежду си по различни начини – визуално, чрез докосване, чрез миризми или звуци. Тази комуникация им помага да си намерят партньор, да намалят напрежението при среща, да помогнат на майката да държи в близост и контролира своите малки или на тях да намерят майка си. Различните звуци показват задоволство, нервност, страх, заплаха, болка. Както и при хората, всеки звук има интонация. Когато в гората се срещнат две непознати мечки, те веднага да обявяват своето намерение и настроение. На човека реагират по същия начин, както и едни спрямо други.

Ако хората научат езика им и обръщат внимание какво им казват мечките, могат да си спестят много неприятности. Въпреки, че са големи и мощни, те са пестеливи в действията си и предпочитат да използват заплаха, вместо да нападат. Мечките демонстрират заплаха, както към себеподобните, така и към човека с ръмжене и силен рев.

Зад тромавата външност на кафявата мечка се крие не само удивителна пъргавина, но и нежен майчински инстинкт. Женските обикновено раждат средно веднъж на всеки 3 години.Това става през януари или февруари. Мечетата са от едно до четири на брой и са напълно слепи и безпомощни, с размер на катерица (около 300 до 500 грама). Отглеждането им е трудно и повечето не оцеляват. Майката кърми мечетата до 4-5 месечна възраст. След това започват да опитват и други храни. Тогава тя трябва да намери храна за себе си и малките и същевременно да ги опази и обучи. Първите месеци след излизане от бърлогата мечетата не се отделят от майка си. Тя е грижовна, но строга. Жертвоготовността й не знае граници – инак малките лесно стават жертва на мъжкари, други хищници или човека. Затова и е толкова опасна при среща.

Малките мечета напускат окончателно майка си и семейството не по рано от навършването на година и половина, когато ще са готови за самостоятелен живот. Но те продължат да растат - женските до петата си година, а мъжките достигат пълен разцвет и зрялост на десет - единайсет години.

Нерядко мечетата осиротяват в ранна възраст, когато майките им биват убити от бракониери или загиват от болест. Изоставени сами на произвола на съдбата, те са принудени да се борят за оцеляване. Младите мечки са склонни да се доверяват на хората, особено когато търсят храна около селища, ниви, градини или вилни зони. Именно тук те понякога скъсяват дистанцията с човека, загубват респект от него и стават потенциални “нарушители”.

Всяка мечка яде и месо – главно мърша. Рискът да напада хора или имуществото им е твърде голям за нея и тя много рядко го поема. По различни прични някои мечки, най-често млади и неопитни или изтощени от глад, се пристрастяват към месото и активно ловуват и убиват главно домашни животни. Такива мечки народът нарича “стръвници”, от «стръв» или «настървявам се». Като правило те се “пристрастяват” главно към един вид плячка. Някои стръвници са твърде дръзки – те нападат добитъка, дори ако наблизо има хора. В миналото традицията е била да се повика опитен ловец, който да я намери и отстрани. Името стръвница подвежда и много хора си мислят, че такава мечка напада човека, но това не е вярно. В България няма случаи на хора убити от мечки с цел хранене.

На какво се дължи конфликтът с човека? Кой се страхува повече - мечките или хората, и защо? Прекалено много мечки ли има в Родопите?

През последните години ловците и горските стопанства съобщават за увеличение на числеността на мечките в страната и особено в Родопите. Природозащитниците сочат далеч по-малки бройки. Различията в данните се дължат главно на това, че едно животно може да бъде «преброено» на повече от 2-3 места, поради големите територии, които обитава. Повечето щети и инциденти не се дължат на големия брой мечки, а на факта, че ние навлизаме в техните местообитания, безпокойм ги, „скъсяваме на дистанцията”, която е съществувала хиляди години и нарушаваме така важния взаимен респект. Поведението на мечките до голяма степен се определя от дейностите на хората!

Интензивният дърводобив и събиране на билки, гъби и горски плодове, както и ловът увеличават безпокойството и ограничават хранителните ресурси за мечките. Това е причина и за по-чести срещи на хора с тях. Все по-масово се примамва дива свиня с голямо количество зърнени фуражи на ловни чакала. Това привлича и мечките и създава опасност от злополуки.

Мечките в България са от най-плахите и избягват срещи с човека. Южна Европа е била пренаселена от дълбока древност. Човекът ги е преследвал в продължение на хиляди години и те са придобили навик да се крият и пазят. Обичайно при среща с човек, мечката го подушва и чува отдалеч и се отдалечава спокойно, без паника. В повечето случаи, дори когато необмислените действия на хората нарушават правилата на добрите взаимоотношения, мечката се показва „по-умна”. Мечка-майка с малки, например винаги ще предпочете да се отдалечи.

Редките случаи на нападнати хора се дължат на следните причини:

- при изненадваща поява на човек на по малко от 10 метра;

- при защита на малките - майката възприема всяка поява на човек като заплаха за рожбите си;

- при защита на «трапезата си» - когато човек я изненада по време на хранене.

Най-чести са случаите на нападение на мечки върху хора по повод силно раздразнение, раняване, преследване. Неволното или нарочно проникване в бърлоги, гонене с кучета, стрелба дават на мечката сигнал за атака. Най-много злополуки в България са регистрирани с мечки, ранени по време на лов за други животни.

Безопасното съжителство с кафявата мечка е възможно в 21 век. Затова обаче е задължително местните общности в районите с местообитания на вида да познават нравите на мечката, да получават инструкции и обучение за взаимоотношенията с нея. Особено важни са информирането и подготовката от март до юли, когато животните са най-активни в набавянето на храна след дългия зимен сън.

У нас има случай на мечки, които нанасят щети на селското стопанство, животновъдството и пчеларството. Обичайно те разрушават кошери, чупят клони на дървета в овощни градини, похищават слаби и болни домашни животни, навлизат в селища, за да се хранят от сметищата. Тези случаи засягат много малка част от българите, но поради липсата на друг поминък и бедността на районите с мечи популации, имат отрицателен социален ефект. Мечка, чието поведение излиза извън нормалното за вида, т.е. вместо да избягва човека се приближава опасно близко и често, с което представлява заплаха за него и собствеността му се нарича «проблемна». Причината за проява на проблемно поведение при мечката е създаденият необичаен за вида навик за набавяне на храна и се дължи на болест, липса на достатъчно храна в природната среда, лоши навици създадени от човека чрез изкуствено подхранване, разхвърляне на отпадъци или отглеждане на стада домашни животни без пастир.

Трябва да избягваме отглеждане на домашни животни и кошери в териториите на кафявата мечка или да взимаме специални охранителни мерки. Инак не е основателно да обвиняваме дивите животни в човешки постъпки – умисъл, кражба, престъпление, убийство. За мечките всяка достъпна храна в обсега им на действие е добра, а човешките правила и закони са непонятни в техния свят.

Кой се страхува повече - мечките или хората, и защо?

Щетите от мечки могат да бъдат намалени до минимум като се използват пастири и специални породи обучени кучета за охрана на стадата и се поставят електрифицирани огради. На много места у нас животните се скитат свободно из планините с месеци. Когато се отглеждат така, рискът от болести и изгубване, както и от нападение на хищници е много висок, особено за малки агнета, телета и кончета, в близост до гори или по обрасли с храсти пасища..

Предимствата на електрическите огради са, че се изграждат много по-лесно и бързо в сравнение с обикновените огради от дърво, желязо или тел. Могат да бъдат използвани в отдалечени райони, далеч от пътища и населени места. Предотвратяват неконтролираното движение на животните. Могат да се захранват с обикновени дванайсет волтови батерии, например автомобилни акумулатори, които лесно се презареждат. Могат да бъдат комбинирани с използване на слънчеви панели, ако липсва друг източник на електроенергия.

Малките общини и села, особено в районите с най-голяма плътност на мечки, имат лошата практика да не организират заградени сметища или да допускат незаконни такива. Сметищата привличат мечките с наличието на „лесна храна” и те започват да свързват миризмата на хора с положително преживяване, противно на инстинкта им да избягват човека. Мечка, която е свикнала да яде остатъци от човешка храна, не може да бъде отучена от това. Това създава потенциална опасност за пряк контакт на мечките с човека и нежелани и за двете страни инциденти.

Ето защо не бива да се допуска нерегламентирано изхвърляне на храни, хранителни отпадъци и трупове на умрели животни извън определените места. Не трябва да се складират отпадъци или да се изграждат сметища в мечи местообитания. Те имат добре развито обоняние и лесно откриват и разкопават органични отпадъци и достигат дори до храни, съхранявани в постройки. Сметището трябва да бъде оградено така, че да не позволява достъп на мечки и храненето им с отпадъци. Най-ефикасният метод е ограждането с електрическа ограда и винаги добре затворени врати.

Храненето на малки мечета, особено в близост до населени места, също е опасно. Те свикват с човека, престават да се боят от него и да го избягват и започват да свързват неговата миризма с лесната храна. Така неволно създавате проблемни мечки, които неизбежно ще нанесат щети и ще пострадат по-късно.

Добър подход за предотвратяването на щети е и създаването на естествена хранителна база за мечката, като се засаждат горскоплодни видове - малина, ябълка, дива круша, офика, джанка и др. Малки петна от горскоплодни видове, далеч от населените места, осигуряват повече естествена храна за мечките през активния период и намаляват необходимостта от приближаване до хората в търсенето на храна.

В България съществува механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини, който дава възможност за пълна компенсация. Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство, в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.

Този, които подава жалбата трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото, разрешително или договор за ползване на пашата в съответното място. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки по опазване, съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество.

Друга възможност за компенсиране на щетите е използването на застрахователна система за обезщетения, тип „Гражданска отговорност”. Такива практики дават добри резултати за компенсация на щети от дива свиня в Германия.

Европейския съюз насърчава повече използването на предпазни мерки, отколкото поправяне на вече нанесени вреди. Съществуват възможности за финансовото подпомагане на стопаните, които искат да взимат превантивни мерки и предпазват стоката си с електрически огради и др. Без въвеждането на ефективна програма за предотвратяване на евентуални щети от мечки земеделските пр9оизводители не могат да получават субсидии за развитие на животновъдство, пчеларство и земеделие.

Каква полза имаме от мечките?

В миналото кафявата мечка се е срещала в горите и планините на почти целия Стар континент. Днес тя е отдавна забравена в развитите западноевропейски държави, където не съществуват и естествени гори. Стабилната меча популация у нас е скъпоценна част от природните ресурси на страната ни. Тя е знак за високо-продуктивна и здрава гора, богата на ресурси – дървесина, гъби, горски плодове, билки и диви животни.

Кафявата мечка е важна за природата, защото изпълнява ролята на разносител на семена, на «чистач» и служи като предпазен чадър за другите животински и растителни видове. Мечките се хранят предимно с растителна храна. Склонни са към скитничество и покриват големи територии. Така несмлените семена се разнасят навсякъде и растенията се разпространяват по-добре.

Мечките са ловци и премахват слабите и болните животински индивиди. Така помагат на природата в естествения процес на подбор. Като мършояди, мечките прочистват природата от умрелите животни, които иначе замърсяват гората и разпространяват болести. Мечките се нуждаят от големи, естествено запазени пространства. Тези райони са обитавани и от много други видове. Поставянето на тези райони под защита, заради мечката, защитава и други видове, които са важен елемент от равновесието в природата. Така мечката играе роля на “чадър”, за опазването на всички животни в охранявания район.

Местните общности могат да извличат ползи от богата и запазена природа, населявана от кафявата мечка. Сред неповторимия свят на мечите местообитания у нас могат да се предлагат атрактивни екотуристически продукти за наблюдение на вида. Присъствието на мечки в един район може значително да покачи интереса на туристите, които искат да научат за тяхното поведение и начина им на живот, да се запознаят с любопитни и полезни растения и животни в техните местообитания. Вълнуващите преживяванията ще ги накарат да се върнат и да доведат и други. Районите с мечки привличат повече местни и чуждестранни туристи, което създава възможности за поминък за местните общности. На световния туристически пазар този тип специализирани услуги са сред най-скъпо платените и са все по-търсени.

Страни като съседна Румъния, Финландия и други печелят популярност и добри приходи със специализирани туристически услуги, базирани на запазената природа и кафявите мечки. България има уникалното предимство, че дава възможност и за «срещи» на живо в Парка за танцуващи мечки край Белица и с това може да бъде още по-привлекателня дестинация за «мечешки туризъм».

В Източните Родопи вече има добри примери на продукти, които включват посещение на пещера – някогашно убежище на пещерна мечка, живяла преди 14 000 години. Предлага се и наблюдение на кафява мечка от специално изградено укритие, както и гледане на заснети от фотокапан мечки и други диви животни.

Местното население в Стара планина, Рила, Пирин и Родопите може да използва символа на мечката, за да увеличи пазарната стойност на традиционните местни продукти. Всичко създадено от традиционните майстори на художествени занаяти, храни и напитки може да носи “мечи” етикет. Това ще е гаранция за призход от район с богата и добре управлявана гора, а такива продукти са далеч по-търсени и по-високо ценени.