Неделя, Юни 16, 2019
   
Текст

22 май – международен ден на биоразнообразието: Проект за опазване на мечките в България

22 май 2010г.

© Снимка: БГНЕС

По решение на ООН, взето в края на 2000 г., 22 май е обявен за Международен ден на биоразнообразието. Всяка година на тази дата светът бие камбаната за изчезващите всеки ден стотици, а може би хиляди биологични видове, нарушавайки екологичното равновесие и застрашавайки бъдещето на живота на планетата Земя. Денят се отбелязва по достойнство и в България. Страната ни има щастието да е в челната тройка на държавите в Европа с изключително богато биоразнообразие. Но това я натоварва и с особена отговорност за опазването му.
България разполага и с много широка мрежа от защитени територии за съхранение на богатството от растителни и животински видове. Заместник министърът на околната среда и водите Евдокия Манева припомня някои показателни цифри.

„Защитените територии обхващат площ от 582 хил. хeктара и представляват 5,1% от територията на страната. Извън тях в мрежата на „Натура 2000” са обхванати 332 защитени зони, които пък се равняват на почти 34% от площта на странта. България е държавата в Европа, където тази мрежа обхваща най-голям дял от националната територия. Две от защитените територии – Национален парк Пирин и резерватът „Сребърна”, са в списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Нека припомня, че още през 1933 г. е била обявена първата защитена местност у нас – резерватът „Силкосия” в Странджа планина. А през 1934 г. се създава и първият на Балканите народен парк „Витоша”. Това говори за добрите традиции на България в природозащитата.”
За огромното биоразнообразие на България свидетелства наличието на 3900 висши растения, 4900 вида гъби, немлака част от които ядливи, 421 вида птици, 218 вида риби. А от всички 35 вида прилепи в света, тук се срещат 33. Най-лесно забележимата част от биоразнообразието са бозайниците. От тях у нас са се запазили стотина вида, сред които изчезналите в голяма част от Европа вълк и мечка. Министерството на околната среда и водите е разработило планове за опазването най-застрашените видове като кафявата мечката, дивата котка, дивата коза, някои сухоземни костенурки, 6 вида есетрови риби, египетски лешояд, както и за 8 вида растения. В сътрудничество с природозащитни организации, в момента са разработват планове за опазване на къдроглавия пеликан, царския орел, ловния сокол, малкия корморан, големия воден бик, белооката потапница и тръноопашата потапница.

© Снимка: БГНЕС

По ирония на съдбата, точно в навечерието на Международния ден на биоразнообразието имахме нещастен случай – човек се озова опасно близо до мечка и тя му отвърна със смъртоносен удар. Такъв инцидент не се помни у нас през последните десетилетия. Най-чести са случаите на нападения на мечки над пчелини и домашни животни. Когато те зачестят в определен планински район, МОСВ издава годишно по около десет разрешения за отстрел на мечки. Смята се, че тези ограничени отстрели не застрашават популацията на кафявата мечка у нас. Точният брой на тези едри хищници все още не е известен, но се рледролага, че между 500 и 700 мецани обитават българските планини.
„Можем да кажем, че популацията от около 500 екземпляра е оптималната за територията на страната – твърди Радослав Станчев от Изпълнителната агенция по околната среда, натоварена с мониторинга на биоразнообразието в България. – Около нас доста мечки има в Хърватия, голяма е популацията им в Румъния и Словения. Значително по-малко са те в Испания и Гърция.”
Опазването на големите хищници, разбира се, поставя доста проблеми в общуването между тях и човека. На установяването на добри практики в това отношение са посветени множество проекти. Един от тях, подкрепен от програмата на ЕС „Лайф+”, предвижда безплатно предоставяне на електрически пастири за стадата на селските стопани в Смолянския район, където набезите на мечки са най-чести. А също и поставяне на GPS системи на отделни по-агресивни екземпляри. Така ще се опази животът и на мечките, и на домашните животни. В областта на „мирното съжителство” човек-мечка стартира и друг проект, подкрепен от специализиран Фонд на европейското икономическо пространство с донори Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Изпълнител на проекта е Фондация „Информация и природозащита”. А ръководител на проекта е Светлана Аладжем.

„Целта на проекта е да съберем наличната научна информация за мечките, да я обобщим и да я „преведем” на езика на обикновения човек – обяснява тя. – Искаме да отправим понятни послания към хората в районите със стабилна популация на кафявата мечка не само как да съжителстват мирно с нея, а и как да извличат ползи от това съседство. Ще работим предимно с местните общности като целевите ни групи са ловците, замеделските производители, събирачите на билки, гъби, горски плодове, собствениците на къщи за гости. Това са хора, които най-пряко се вълнуват от съществуането и опазването на кафявата мечка и които имат нагласата да извличат ползи от това. Проектът започва експериментално в един от районите с най-голяма важност за популацията на кафявата мечка – свързващият коридор между планините Пирин, Рила и Родопите. Там ще изпробваме обучителни програми с местното население. Целта ни е след приключване на проекта тези програми да бъдат приложими за всички останали райони, където се срещат мечките. Предвиждаме също създаването на интернет страница за кафявата мечка у нас, която да е достъпна и полезна за най-широка публика.”

 

Източник: http://www.bnr.bg/sites/radiobulgaria/Lifestyle/ScienceAndNature/Pages/190510_mechki.aspx

БНР, Радио България

Фото галерия

Видео галерия